малерман

Дълго му се чудех на тоя автор, а сега ми иде да се сритам отзад, задето толкова дълго го отлагах 💪 Но за това пък успях да се насладя на цели две негови творби ❤️ И ако още не сте разбрали – станах му фен! А ето и какво мисля за всяко от иноваторските му заглавия:

Кутия за птици

Не смятах, че ще попадна на по-психарска книга от „Момичето от влака“, или поне не толкова скоро, но ето на, че за пореден път бях приятно изненадана от книга. Макар стилът на писане да бе доста странен за моя вкус – имах чувството, че чета сценарий и актьорите изпълняват сцените си на момента – това съвсем не развали историята, нито ритъма на четене. Особено ми допадна сюжетната линия, разделена на три времеви момента от живота на главната героиня – Малори. А именно – поглед към началото на събитията, довели до катастрофалната и ужасяваща нова реалност, където никой не може да погледне света навън без да полудее и да посегне на живота на други, а след това и на своя собствен; ретроспективата на Малори, спомняйки си обучението на децата, докато ги отглежда сам-сама в един враждебен и бездушен свят; настоящите перипетии на главните ни герои, борбата им да оцелеят сред непознатото и да достигнат до обещания рай. Но дали крайната цел ще е това, което Малори е очаквала? Дали Раят няма да се окаже… хмм, не, няма да ви издам този път – просто прочетете книгата!

Тази история притежава нещо, което много антиутопични истории нямат, а именно описание на началото на хаоса. Така и не става съвсем ясно кой или каква е причината за масовата лудост, обвзела света, не получаваме и ясен поглед над „съществата“, но и изглежда, че каквото и да е предизвикало този катаклизъм, не го е направило със зла и ясна умисъл. Съществата като че ли са любопитни към този нов свят, който са създали без да искат, към обитателите му, всеки реагиращ по своему при досега си с тях. Но масовата реакция е страх. Паника. Отчаяние. Безнадеждност. И всички тези чувства могат да се усетя от всяка буква, всяко изречение и всяка страница на тази книга. Усеща се напрежение. Малерман е забъркал страхотен коктейл от най-грозните и първични човешки реакции, създавайки трилър, който достойно може да се нареди на лавиците до Стивън Кинг. Трилър, който те държи на нокти до самия край. Трилър, който обсебва сънищата и прогонва кошмарите. И който може да ти донесе нервна криза, ако не си достатъчно силен. Ако се поддадеш на лудостта. Но всъщност трябва да осъзнаете само една истина, а именно, че

Човекът е съществото, от което човек се страхува.

Къщата на езерното дъно

Малерман трябва сериозно да се замисли над кариерата си на сценарист. И то не на какви да е филми, а на смахнати, оплетени сюжети, с нотка на магия, със свръхестествено присъствие, със силно концентрирано напрежение и с много, много страх. Неизвестни зад всеки ъгъл. Сурови емоции и нецензурирани мисли. Оголени човешки души. Да, Малерман определено е майстор в разголването на човешката душа пред прага на смъртта. Малерман е майстор в това да забърква такава предизвикваща хаос каша, започвайки със скучните ежедневни проблеми на двама тийнейджъри и стигайки до реалните им кошмари, обсебващите ги мисли и може би полудяването им по една фикс идея. Каша, която по нищо да не отстъпва на класическите филми на ужасите. И все пак у читателя остават въпросите „Каква е тази къща?“, „Как се е озовала там?“, „Защо е там?“. „Защо изведнъж изчезва?“. И „Какво всъщност вижда Амелия на „Честърфийлд“ и „Дарси“?“. А именно тук аз лично си задавам най-големия въпрос – кое е истина и кое – измислица? И нима всичко не е просто една друга реалност, реалността от мечтите на двама влюбени тийнейджъри?

Историята е увлекателна, сравнително лека (имайки предвид напрежението от всички тези неизвестни), написана както вече подозирам в типичния стил на Малерман. Чете се на един дъх и не само заради малкия брой страници. Краят за мен е объркващ и донякъде разочароващ, защото „увисва“ насред историята, апък и ни оставя с толкова много въпросителни, но въпреки това книгата е наистина страхотна и си заслужава времето и енергията, инвестирани в нея. В приключението, в което ще ви забъркат Амелия и Джеймс и ще ви накарат да се влюбите и дори мъничко да загубите разсъдъка си. Ако вече не сте го направили с „Кутия за птици“…


Джош Малерман – ужас и любопитство, събрани в едно

Има 2 коментара за “Джош Малерман – ужас и любопитство, събрани в едно

  • 13 мар. 2017 в 19:04
    Линк към коментара

    Страхотно ревю на две страхотни книги! Толкова положителни мнения се изръсиха по творчеството на Малерман, че ще е грехота да не прочета тези две книги, които не само че са изключително запленяващи още при анотацията, ами и грабват читателя и не го оставят да си поеме въздух, докато не изчете историято до край. Ревюто ти страшно много ми допадна, от отдавна се каня да прочета тези книги, а ти ме убеди! 🙂 Определено ще следя блога ти и за напред и ще взаимствам идеи за книги оттук! 🙂

    Отговор
    • 13 мар. 2017 в 19:12
      Линк към коментара

      Здравей, Ванка! (надявам се, че нямаш нищо против да се обръщам към теб така)
      Много се радвам, че съм те убедила да прочетеш тези две бижута, както обичам да наричам пленилите ме книги, вярвам няма да останеш разочарован 🙂
      Предлагам ти и други заглавия, които може би ще ти харесат, а именно „Въглен в пепелта“, поредицата „Стъкленият трон“ на Сара Дж. Маас, дори „Пасажер“ и „Тъмна дарба“ на Александра Бракен. Всички тези заглавия имат ревюта тук.
      Щастлива съм да разбера, че блогът ни ти е допаднал. Заедно с моята приятелка ще продължим да се стараем да привличаме все повече четящи с нашите ревюта.
      Поздрави от екипа на The Book Chasers 🙂

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *