за да си спомня

Наистина не знам от къде да започна и как да ви кажа, че това е една изключително добра и страшно въздействаща книга! Историята е тъжна, макар и да минава известно време преди да осъзнаете това, но в същото време е и забавна, типично тийнейджърска, и дори романтична. Има си от всички необходими емоции, за да се превърне в едно от любимите ми четива. А освен всичко друго се и чете лесно и гладко, защото е написана с такова майсторство!

Книгата ни представя Сами Маккой – момиче заболяло от рядка смъртоносна болест, което като всеки диагностициран с фатален край пациент преминава през петте етапа на скръбта и едновременно с това успява да изживее всички драми, падения и възходи на един тийнейджър в малкото й оставащо време. Разказвайки ни от първо лице, ставаме свидетели на болката, трепетите, надеждите и угасването на мечтите на младото момиче, чийто живот би трябвало тепърва да започва, вместо да върви към своя залез. Отричайки сериозността на болестта си, Сами продължава ежедневните си рутинни навици на живот, докато реалността не я връхлита на най-неподходящото място и време. Това предизвиква тъга, но веднага след това и гняв у момичето, справедливо негодуващо срещу злощастната си съдба. Преминавайки през етапа на договаряне, Сами е готова да се спазари дори с Бог, стига това да я прати в колеж и да й спечели любовта на така дълго обожавания от нея Стюарт Шах. И молбите й са чути наполовина – Шах забелязва срамежливото, непохватно девойче и съвсем кавалерски започва да я ухажва. Ето тук идва истинската романтика, защото това момче е просто мечта! Но Сами извижява малкото й останало време на макс, правейки всички типични за подрастващите грешки накуп, което само приближава по-бързо етапа на депресия, който я обвзема към края. Но както казах Стюарт е бонбонче и не само й прощава причинената болка, но и дори й предлага подкрепа при нужда. Сами обаче открива утеха у семейството, което цял живот е вярвала, че не може да я разбере, и у далечен приятел от детството, който ще й подари така бленуваните моменти на щастие с противоположния пол. Купър се оказва друго бонбонче, но от онзи тип, който е леко кисел и сладък едновременно и колкото и да се мръщиш в началото, накрая пак посягаш към кутийката за още едно. С негова помощ Сами най-накрая се примирява със съдбата си и изживява последните си моменти в мир, заобиколена от любимите хора. Нейната книга със спомени завършва с писмото на Купър, който я изпраща с много любов и тъга от загубата на един прекрасен човек. А читателят затваря последната страница със сълзи на очи, поемайки към своите собствени пет етапа на скръбта – „Това просто не може да приключи така!“.

Но краят идва и след като сме похабили десетки носни кърпички осъзнаваме, че авторката е направила един изключителен подбор от персонажи за създаването на една невероятно красива и трогателна история. История, която остава в нас дълго след емоционалния й прочит. И която гордо може да се нареди до заглавия като „Всички наши места“ и „Вината в нашите звезди“!

Имаш два варианта: по цял ден да броиш недостатъците във външния си вид или да му туриш пепел и просто да си живееш живота с кеф.


Информация за книгата 
За да си спомня Book Cover
За да си спомня

Лара Ейвъри


Егмонт
17.09.2016
392
139789542718598
goodreads

Ей, пак ли забрави нещо? Погледни този списък: (всекидневно се обновява)
● Името ти е Саманта Агата Маккой. Или Сами за приятели и близки. Всъщност за един приятел – Мади, партньора ти по дебати. Не се възгордявай!
● Адски си падаш по Стюарт Шах. Той може и да се интересува от теб, но може и да не се интересува. Опитай да не се фокусираш твърде много върху това.
● Страдаш от рядка болест, наречена Нимън-Пик тип С, или просто НПС, която обърква доста неща (двигателните функции, съзнанието, каквото се сетиш друго). Най-лошото нещо на НПС, освен че е нелечима, е, че губиш паметта си.
● Тук си записваш всичко, защото, дори да има дни, които искаш да забравиш, ще имаш нужда да си спомниш. Никой не може да ти предскаже бъдещето ти, Сами. Само ти си способна на това.
Ти си аз!

* * *

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.


„За да си спомня“ – когато спомените се превърнат в блян

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *